Фризьорството е изкуство, ценено от най-дълбока древност, още от времето на старите цивилизации. Още през 3900 г. пр.н.е. в древен Египет уважаващите себе си хора са полагали големи грижи за косата си, като са правил най-различни фризури от собствените си коси и от перуки. Прическите са зависили от богатството, възрастта и социалното положение в обществото. И мъжете и жените носили коси със средна дължина до раменете или къси до тила, дори обръснати глави.
Жените от Старото Царство са носили по-къси прически, докато тези от Новото по-дълги. Жените носили косите си на къдрици или на плитки. Използвали диадеми от злато и гранат, а по-бедните украсявали косата си с плодове и цветя. Носили ленти за глава и мрежи , които обикаляли цялата глава и служели за прикрепяне на плитките (свои или чужди). Използвали гребенчета от слонова кост, метални закопчалки и мъниста, за да закрепват косата си.
От запазените статуи, каменни изображения и паметници, са намерени интересни фризури. Такава е показаната на фиг.1 фризура на богинята Нефтис. Цялата коса е разделена на път, сплетена на много малки плитчици, а отпред бретон. Плитчиците, плътни и идеално подредени, падат до раменете като ресни. На темето е поставян немного широк златен гравиран обръч за украшение.
Фризурите за празници и пиршества, се отличавали с голяма сложност. Украсявани били с панделки, скъпоценни диадеми, гарнитури от птичи пера и различни цветя.
Освен прически от собствената си коса, египтяните също използвали фалшива коса. Най-ранният известен пример е набор от удължения на косата от около 3400 г. пр. Хр., открит в женско погребение в Хиераконполис. Такива фалшиви плитки били прикрепяни към собствената коса както на жените, така и мъжете. Изработката на цяла перука изисквала повече време и съответно били по-скъпи и достъпни предимно за елита.
Освен да подчертае социалния статус на притежателя си, със сложността си и украсите по нея, перуката е имала и чисто практическа роля. Перуката се слага на обръсната глава или ниско подстригана коса, и в условията на жаркото слънце на Египет тя е предпазвала главата и врата от слънцето много по-добре от шал например. Другата причина за нейното често използване е била чисто хигиенна, перуката, която може да се махне по всяко време и обръснатата глава са сигурна превенция срещу въшките, които имат нужда да живеят близо до кръвообръщението на скалпа. Херодот разказва: „египетските свещеници бръснат главите и телата си всеки ден, за да се предпазят от присъствието на въшки, или нещо друго, не по-малко неприятно, докато се занимават с религиозните си задължения“. (Херодот II.36).
В музея в Кайро могат да се видят много запазени и намерени при разкопки перуки, плитки и удължения от коса, като един от най-добре запазените образци на перука от древен Египет се намира в Британския музей. Считана за женска перука и притежание на музея от 1835 година, когато е намерена на Западния бряг на Тива (модерен Луксор), перуката при съвременни изследвания се оказва, че е по-скоро универсален тип – с къдрици в горния край и плитки под него, използван от храмовите служители през 14 век преди Христа. (фиг.2)
Изложените в музеите перуки, все още блестят от ароматните масла, с които някога притежателите им са ги мазали за блясък и благоухание.
Египтяните били с тъмни коси, но е установено, че употребявали по това време и къна за оцветяване на ноктите и за оцветяване на косите.